Легендата разказва: Когато цар Петър пътувал за Цариград, минавайки през Странджанско-Сакарския регион, бил впечатлен от красотата на местните девойки. Скоро след това се разчуло как царят възхитен разказвал, че красотата на жените в този край била достойна да краси трона му. И оттогава им излязло името „Тронки”.

ТРОНКИ се наричали жителите на ямболско, на юг от ЕРКЕСИЯТА /запазен и до ден днешен пограничен окоп между България и Византия, който започва от Черно и стига до Бяло море/. Това е областта Загоре, дарена на Кан Тервел от безносия Юстениан. Впоследствие земите на юг от ЕРКЕСИЯТА преминават в състава на българската държава и българските канове. После царе им казват следното: Вие няма да плащате царски десятък, вие сте хора на трона и от вас се иска, ако има заплаха от юг, а тя все оттам основно е била, да влизате в бой и да задържате нахлуващите, докато се подведат основните войски на България от север. Затова и жените по нашия край като царски хора започват да носят т.н. тронски коронки и шлейфе на главите си, а на сукманите да пришиват т.н. ПЕРАЛКИ – нещо подобно на униформите на римските командири.

Предполага се, че от този край са взимали яки, смели и безстрашни мъже за бойци във войната с Троя – Троянската война. Много от тях не се завърнали, а на завърналите се им викали Троянци и Тронки.


Уеб дизайн: NSVP.EU